разходка с яхтаКогато се запознахме нито той, нито аз имахме пукната пара.
Годината беше 1992, a ние бедни студенти се греехме от любовта и топлината на калорифер в таванската му квартира. Обичахме да лежим прегърнати и да мечтаем за топло лято и разходки по пясъчните брегове на морето.
Мечтите бяха безплатни и аз му описвах как един ден ще се радвам, ако двамата заедно се качим на малка яхта и подгоним залеза по вълните. Той се усмихваше, но през очите му преминаваше сянка от тъга и огорчение, защото в момента можеше да ми предложи само обяд в стола на университета.
След три години се оженихме на малка церемония с приятели и разменяйки от онези халки, които оставят синьо-зелени следи по безименните пръсти.
Изминаха още няколко трудни години, но с обща решимост и усилия, нещата взеха да потръгват. Две хубави деца, малък, но успешен семеен бизнес и даже собствено жилище в София.
Започнахме лятото да ходим на почивка и да подаряваме на нашите хлапета разходки и спомени, които толкова напомняха на студентските ни фантазии.
Само малката яхта за нас двамата все още никъде не се виждаше и аз почти я бях забравила.
Децата пораснаха и станаха самостоятелни, а ние отдавна заменили фалшивите халки с такива от бяло злато, се канехме да отбележим 20 години брак.
Пътувахме към Албена и се шегувахме, че едно време не ни беше позволено даже да си мечтаем за курорт подобен на този. За мое учудване във Варна се отклонихме от очаквания маршрут. Аз си мислех, че той ще ме изненада с избор на друг хотел, но се оказа, че нямаме запазена стая, поне не и на сушата…
След толкова много години, мъжът ми беше решил да сбъдне моята малка мечта наречена яхтен туризъм и да се качим с него двамата на една красива и луксозна яхта, която цяла седмица да бъде само за нас!

Изгубих дар слово при видът й, а той започна да ми обяснява как е разбрал, че обичам само него и вярвам във възможностите му, щом съм се съгласила да се оженим, когато имаше само един чифт скъсани дънки с дупка точно на задния джоб. Никога не бил забравил какво сме говорили тогава и даже в деня на нашата сватба се зарекъл пред себе си, че един ден ще получим всичко, което заслужаваме до последната дребна подробност.
Бях пренесена на ръце на борда на яхтата и нашето пътешествие започна от Варна за да продължи цяла седмица с обиколка на най-прекрасните кътчета от родното Черноморие.

Лекото носене по вълните създаваше усещане повече за летене, отколкото за плаване по вода.
Бяла имаше замечтан вид, погледната от морето. Обзор и водите му ни посрещнаха с кристално спокойствие, а нос Емине с вид на достоен за драматична сцена на филм.
Акостирахме край Свети Влас и вместо да слезем за вечеря, цялата романтика сама дойде при нас под съпровода на лодка с двама цигулари в нея. Нямаше нищо по-трогателно и лично от този залез, а до скоро си мислех, че когато си почти на 100 години, вече не ти се случват такива неща.

На следващия ден приключението продължи. Слънчев бряг беше още сънен, когато преминахме край него, а Поморие съумя да ни примами да слезем за разходка и обяд на сушата. Успях да погледна с други очи на целия Бургаски залив, до сега го бях виждала винаги само от сушата.
Островите Света Анастасия и Свети Иван не носят в себе си екзотика и тропическа обаятелност, но притежават дух и онова особено усещане за пътуване във времето.
Водите на Созопол са достатъчно гостоприемни, никоя градска стая не би могла да предложи това деликатно усещане и леко полюшване по време на сън в каютата на яхтата.
Островът Свети Тома пленява с дивата красота и напомня на авантюристите да спазват дистанция между него и необузданите му обитатели, които в голямата си част са змии.
Обширните плажни ивици около Маслен нос подмамват мореплавателите със сияйни пясъци и обещания за тих пристан.
Устието на Ропотамо напомня за любов, толкова близка и в същото време невъзможна, тази между водите на морето и реката – едните солени като сълзи, а другите сладки, подобно на трепетно чувство, което се заражда сега.
Приморско и Китен, подобно на двама млади веселяци ни намигат закачливо, но не успяват да ни примамят за твърде дълго време и ние акостираме в уютните, мокри прегръдки на Царево.
Новото утро ни подарява един божествен и окъпан в солени пръски изгрев, блажена закуска на палубата и усещане за лекота, която е сякаш съвсем лишена от гравитация.

Плаването ни отвежда до Синеморец и неговите сапфирени води. Преминаването обратно край Ахтопол е като прегръдка и милувка от стар приятел. Немирникът Китен този път печели една нощ от нашето внимание и разходка на сушата, но без да ни държи твърде дълго далеч от нашата яхта на мечтите.
С връщането отдаваме дължимото на Дюни и се плъзваме през тамошните води без излишно бързане за някъде. Поздравяваме отново Бургас от морето и акостираме в Несебър за да вдишаме от атмосферата, която е наситена с усещане за минало и старинна харизма. Тази нощ лежим до късно на палубата с преплетени ръце и броим звездите като зашеметени от гледката деца.

Обратният път към Варна е колкото познат, толкова и разнолик в този нов ден. Следва отново сбогуване с Варна за да помахаме на „Св. Св. Константин и Елена“. Златни пясъци само с едно намигване ни потвърждават своето име. Видът на Кранево събужда нови пориви към свобода, а от Албена лъха толкова дълбоко спокойствие, че почти сме готови да скочим от яхтата и да заплуваме волно във водата. Балчик ни приема гостоприемно за живописна разходка и вкусен обяд с рибни блюда. Финалът на този седми ден от нашето пътешествие е отново във Варна и завещава усещането за едно неповторимо изживяване в морето.
Оставаше ми само да благодаря за изживяването на моя любим и да го помоля за ново обещание – следващо пътешествие с яхта в Гърция или Хърватия.
Изживяването си заслужава, а и устойчива любов като нашата е извоювала поне малко дива радост от живота!