На 18 ноември 2026 г. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) публикува нови данни за антибиотичната резистентност, основани на наблюденията през 2025 г. Те показват защо проблемът не може да се сведе до едно сензационно число — различните бактерии и лекарства имат различни показатели.

Какво показват данните за България?

В таблицата за България на ECDC са посочени резултати от изследвани инвазивни изолати, а не от всички болни хора или всички бактериални инфекции в страната. За Escherichia coli през 2025 г. са отчетени:

  • 61,8% резистентност към аминопеницилини сред 293 изследвани изолата;
  • 35,8% резистентност към цефалоспорини от трето поколение сред 293 изолата;
  • 35,2% резистентност към флуорохинолони сред 293 изолата.

За сравнение, посочените в същата таблица претеглени средни стойности за ЕС/ЕИП са съответно 55,5%, 16,9% и 22,0%. Тези числа не означават, че 35,8% от всички българи имат резистентна инфекция. Те описват конкретна бактерия, конкретна група лекарства и конкретен набор лабораторно изследвани проби.

Защо една обща „процентна резистентност“ е подвеждаща

Когато видим процент без име на бактерия, антибиотик и тип проба, не можем да го тълкуваме надеждно. Освен това наблюдението зависи от лабораторното тестване, обхвата на отчетността и националните практики. Самият ECDC предупреждава, че сравненията между държавите изискват внимание.

Какво се случва в Европейския съюз?

Според годишния доклад на ECDC през 2025 г. оценената честота на инфекции на кръвта с карбапенем-резистентна Klebsiella pneumoniae в ЕС е била с 72% по-висока спрямо базовата 2019 г. За същия период инфекциите на кръвта с метицилин-резистентен Staphylococcus aureus са намалели с 19%. Картината е смесена: има напредък при някои показатели и влошаване при други.

Защо това засяга всеки пациент?

Устойчивите бактерии могат да ограничат възможностите за лечение. Това е особено важно при тежки инфекции, операции и грижа за уязвими пациенти. Но данните не означават, че антибиотиците като цяло са спрели да действат. Изборът на терапия зависи от причинителя, мястото на инфекцията и, когато е необходимо, лабораторните резултати.

Какво можем да направим?

Не настоявайте за антибиотик при вирусна инфекция, не използвайте чужда рецепта и не променяйте сами лечението. При назначен антибиотик следвайте инструкциите на медицинския специалист. За подробните показатели вижте таблиците на ECDC по държави.

Източници

Материалът има информационен характер и не е медицински съвет.

✦

Откри нещо полезно? Разгледай и останалите ни истории.

Разгледай всички статии →