Получавате SMS за неплатена глоба, задържана пратка или спешно потвърждение на банковата сметка. Съобщението изглежда убедително, но ви подканва да отворите линк и да въведете данни. Не бързайте: това може да е SMS фишинг, известен и като „смишинг“.

Измамните SMS съобщения могат да се представят за държавни институции, банки или куриерски фирми. Често съдържат линкове към страници, които имитират официални сайтове и искат лични или платежни данни.

Осем признака, че SMS-ът може да е измама

  1. Създава спешност. „Платете до два часа“ или „акаунтът ви ще бъде блокиран“ са типични опити да се вземе прибързано решение.
  2. Иска данни от карта, парола или код. Не въвеждайте ПИН, CVV, пароли или еднократни кодове в страница, отворена от неочакван SMS.
  3. Линкът прилича на официален адрес, но не е същият. Думи като mvr, kat или delivery в домейна сами по себе си не доказват, че сайтът е истински.
  4. Представя се за институция, куриер или банка без да сте очаквали контакт. Това не е доказателство за измама, но е причина за независима проверка.
  5. Иска символична такса. Малка сума за „повторна доставка“ може да служи като повод за събиране на платежни данни.
  6. Има странен адрес или съкратен линк. Не разчитайте само на разширението .bg: и други домейни могат да са легитимни, а измамни страници могат да използват убедителни имена.
  7. Съдържа необичайни грешки или непоследователни имена. Правописът е сигнал, но добре написан SMS също може да е измамен.
  8. Подателят изглежда познат. Показаното име или номер не е достатъчна гаранция за произхода на съобщението.

Как да проверите съобщението безопасно

Не използвайте линка от SMS-а. Отворете сами официалния сайт на съответната институция или приложението на банката, което вече използвате. При съмнение се обадете на телефон, намерен независимо от съобщението — например от официалния сайт или от гърба на банковата карта.

Ако SMS-ът е за глоба, проверете наличието ѝ през действителните електронни услуги на съответната институция. Ако е за пратка, проверете номера ѝ през сайта или приложението на куриера, като въведете адреса сами. Не изпращайте екранни снимки с лични данни в публични групи.

А ако вече сте натиснали линка?

Самото отваряне не означава непременно, че сте измамени. Затворете страницата, не изтегляйте приложения и не разрешавайте достъп до устройството. Ако сте въвели парола, сменете я от официалния сайт или приложение; ако същата парола се използва другаде, сменете я и там. Активирайте двуфакторна защита, където е възможно.

Ако сте въвели данни от банкова карта, веднага се свържете с банката. Поискайте указания за блокиране или подмяна на картата и проверете операциите. Ако сте предоставили еднократен код или сте потвърдили превод, кажете това изрично на банката. Запазете SMS-а и адреса на подозрителния сайт като доказателство, без да отваряте линка отново.

Ако сте инсталирали приложение по указание от SMS-а, прекъснете взаимодействието с него и потърсете помощ за проверка на телефона. Не предоставяйте дистанционен достъп на непознат „технически сътрудник“.

Къде да подадете сигнал

Можете да съобщите подозрителното съобщение на CERT-BG. При финансови щети уведомете банката незабавно и подайте сигнал до полицията. Полезни общи съвети има и на сайта на дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.

Бърза проверка преди всяко плащане

Запитайте се: Очаквах ли това съобщение? Познавам ли точния адрес на сайта? Мога ли да потвърдя искането по независим канал? Ако дори един от отговорите е „не“, спрете и проверете. Няколко минути внимание могат да спестят много неприятности.

Източници

✦

Откри нещо полезно? Разгледай и останалите ни истории.

Разгледай всички статии →