Получавате SMS за неплатена глоба, задържана пратка или спешно потвърждение на банковата сметка. Съобщението изглежда убедително, но ви подканва да отворите линк и да въведете данни. Не бързайте: това може да е SMS фишинг, известен и като „смишинг“.
Измамните SMS съобщения могат да се представят за държавни институции, банки или куриерски фирми. Често съдържат линкове към страници, които имитират официални сайтове и искат лични или платежни данни.
Осем признака, че SMS-ът може да е измама
- Създава спешност. „Платете до два часа“ или „акаунтът ви ще бъде блокиран“ са типични опити да се вземе прибързано решение.
- Иска данни от карта, парола или код. Не въвеждайте ПИН, CVV, пароли или еднократни кодове в страница, отворена от неочакван SMS.
- Линкът прилича на официален адрес, но не е същият. Думи като
mvr,katилиdeliveryв домейна сами по себе си не доказват, че сайтът е истински. - Представя се за институция, куриер или банка без да сте очаквали контакт. Това не е доказателство за измама, но е причина за независима проверка.
- Иска символична такса. Малка сума за „повторна доставка“ може да служи като повод за събиране на платежни данни.
- Има странен адрес или съкратен линк. Не разчитайте само на разширението
.bg: и други домейни могат да са легитимни, а измамни страници могат да използват убедителни имена. - Съдържа необичайни грешки или непоследователни имена. Правописът е сигнал, но добре написан SMS също може да е измамен.
- Подателят изглежда познат. Показаното име или номер не е достатъчна гаранция за произхода на съобщението.
Как да проверите съобщението безопасно
Не използвайте линка от SMS-а. Отворете сами официалния сайт на съответната институция или приложението на банката, което вече използвате. При съмнение се обадете на телефон, намерен независимо от съобщението — например от официалния сайт или от гърба на банковата карта.
Ако SMS-ът е за глоба, проверете наличието ѝ през действителните електронни услуги на съответната институция. Ако е за пратка, проверете номера ѝ през сайта или приложението на куриера, като въведете адреса сами. Не изпращайте екранни снимки с лични данни в публични групи.
А ако вече сте натиснали линка?
Самото отваряне не означава непременно, че сте измамени. Затворете страницата, не изтегляйте приложения и не разрешавайте достъп до устройството. Ако сте въвели парола, сменете я от официалния сайт или приложение; ако същата парола се използва другаде, сменете я и там. Активирайте двуфакторна защита, където е възможно.
Ако сте въвели данни от банкова карта, веднага се свържете с банката. Поискайте указания за блокиране или подмяна на картата и проверете операциите. Ако сте предоставили еднократен код или сте потвърдили превод, кажете това изрично на банката. Запазете SMS-а и адреса на подозрителния сайт като доказателство, без да отваряте линка отново.
Ако сте инсталирали приложение по указание от SMS-а, прекъснете взаимодействието с него и потърсете помощ за проверка на телефона. Не предоставяйте дистанционен достъп на непознат „технически сътрудник“.
Къде да подадете сигнал
Можете да съобщите подозрителното съобщение на CERT-BG. При финансови щети уведомете банката незабавно и подайте сигнал до полицията. Полезни общи съвети има и на сайта на дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.
Бърза проверка преди всяко плащане
Запитайте се: Очаквах ли това съобщение? Познавам ли точния адрес на сайта? Мога ли да потвърдя искането по независим канал? Ако дори един от отговорите е „не“, спрете и проверете. Няколко минути внимание могат да спестят много неприятности.



